Removed CSS classes left over from the highlighted pre tags.

bg/about/index.md

@@ -54,7 +54,6 @@ Ruby е абсолютно [безплатен](./license.txt) за употре
 (метод, извикан върху число).
 
     5.times { print "We *love* Ruby -- it's outrageous!" }
-{: .code .ruby-code}
 
 В много други езици числата и примитивните типове не са обекти. Ruby е
 повлиян от Smalltalk и дава възможност за извикването на методи на
@@ -78,7 +77,6 @@ Ruby е считан за гъвкав език поради факта, че п
 
     y = 5.plus 6
     # y е равно на 11
-{: .code .ruby-code}
 
 Операторите в Ruby всъщност представляват синтактична „захар“ за
 методите. Те също могат да бъдат променени.
@@ -98,7 +96,6 @@ Ruby е считан за гъвкав език поради факта, че п
       %w[Google Yahoo MSN].map do |engine|
         "http://www." + engine.downcase + ".com"
       end
-{: .code .ruby-code}
 
 В горния отрязък код блокът е реализиран в `do ... end` конструкцията.
 Методът `map` се прилага за списъка от думи в блока. Много други методи
@@ -120,7 +117,6 @@ Ruby е считан за гъвкав език поради факта, че п
     class MyArray
       include Enumerable
     end
-{: .code .ruby-code}
 
  Като цяло рубистите смятат, че това е по-изчистен начин за реализиране на идеята за множествено наследяване, което по-принцип е сложно и ограничаващо в много от случаите. ### Визуално представяне на Ruby код
 

bg/documentation/quickstart/2/index.md

@@ -11,7 +11,6 @@ lang: bg
     irb(main):011:1> puts "Hello World!"
     irb(main):012:1> end
     => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Кодът започва с израза `def`, което обозначава началото на метода. Това
 указва на Ruby, че искаме да дефинираме метод с име `h`. Следващият ред
@@ -28,7 +27,6 @@ lang: bg
     irb(main):014:0> h()
     Hello World!
     => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Извикването на метод е толкова лесно, колкото самото изписване на името
 му. Ако методът не приема параметри, може да пропуснем скобите.
@@ -43,7 +41,6 @@ lang: bg
     irb(main):018:0> h("Matz")
     Hello Matz!
     => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Чудесно, работи. Но нека видим как точно.
 
@@ -62,7 +59,6 @@ lang: bg
     irb(main):023:0> h
     Hello World!
     => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Нещата, които тук се забелязват са употребата на методът с и без
 параметър. Ако извикаме методът с параметър, който сме въвели,
@@ -86,7 +82,6 @@ lang: bg
     irb(main):033:2>   end
     irb(main):034:1> end
     => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 Новата ключова дума в примера е `class`. Тя дефинира нов клас, наречен
 Greeter, както и няколко метода . Също така трябва да се обърне внимание

bg/documentation/quickstart/3/index.md

@@ -14,7 +14,6 @@ lang: bg
     irb(main):037:0> g.say_bye
     Bye Pat, come back soon.
     => nil</0x16cac>
-{: .code .ruby-code}
 
 След като веднъж сме създали обектът `g`, той запаметява името Pat.
 Какво би се случило, ако искаме да променим името директно ?
@@ -23,7 +22,6 @@ lang: bg
     SyntaxError: compile error
     (irb):52: syntax error
             from (irb):52
-{: .code .ruby-code}
 
 Изходът от горния пример е грешка.
 
@@ -46,7 +44,6 @@ lang: bg
         "clone", "public_methods", "respond_to?", "freeze",
         "say_bye", "__id__", "=~", "methods", "nil?", "dup",
         "instance_variables", "instance_of?"]
-{: .code .ruby-code}
 
 Интересно е да видим, че обектът “притежава” доста методи, въпреки, че
 ние сме дефинирали само 3. Ще разбулим мистерията, като кажем, че това
@@ -56,7 +53,6 @@ lang: bg
 
     irb(main):040:0> Greeter.instance_methods(false)
     => ["say_bye", "say_hi"]
-{: .code .ruby-code}
 
 Съществува метод, който ни дава прествава какви методи може да извикаме
 върху обекта:
@@ -67,7 +63,6 @@ lang: bg
     => true
     irb(main):043:0> g.respond_to?("to_s")
     => true
-{: .code .ruby-code}
 
 ## Никога не е късно за промяна на класа
 
@@ -79,7 +74,6 @@ lang: bg
     irb(main):045:1>   attr_accessor :name
     irb(main):046:1> end
     => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 В Ruby лесно може да отворим класа отново за модификация. Промените ще
 се отразят на наличните и новите обекти. Нека създадем нов обект.
@@ -102,7 +96,6 @@ lang: bg
     irb(main):054:0> g.say_hi
     Hi Betty!
     => nil</0x3c9b0></0x3c9b0>
-{: .code .ruby-code}
 
 Използването на `attr_accessor` дефинира два нови метода, `name` за
 прочитане на стойността и `name=` за промяна на стойността.
@@ -179,7 +172,6 @@ Control-D.
       mg.say_hi
       mg.say_bye
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 Съхранете този файл като “ri20min.rb” и го стартирайте, като напишете
 “ruby ri20min.rb”. Изходът на програмата би изглеждал така:

bg/documentation/quickstart/4/index.md

@@ -25,7 +25,6 @@ UNIX-подобни операционни системи.
         puts "Hello #{@names}!"
       end
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 В горния пример правим проверка на параметъра `@names` за да вземем
 решение. Ако е nil, отпечатваме три точки.
@@ -42,7 +41,6 @@ UNIX-подобни операционни системи.
     @names.each do |name|
       puts "Hello #{name}!"
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 Методът `each` приема блок с код, който се изпълнява за всеки елемент от
 списъка, бит по бит, между ключовите думи `do` и `end.  Блокът е като
@@ -53,7 +51,6 @@ UNIX-подобни операционни системи.
 на списъка, като това става на C по следния начин:
 
     for (i=0; i<number_of_elements i>
-{: .code .ruby-code}
 
 Този вариант работи, но не е най-елегантното решение. Имаме нужда от
 променлива i, големината на списъка и описание на начина на обхождане. В
@@ -77,7 +74,6 @@ Ruby това става много елегантно, като всички д
         puts "Goodbye #{@names}.  Come back soon!"
       end
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 Методът `say_bye` не използва `each`, а вместо това прави проверка дали
 `@names` отговаря на метода `join` и при положителен резултат го ползва.
@@ -94,7 +90,6 @@ Ruby това става много елегантно, като всички д
 Ползваме един последен трик за стартиране на скрипта:
 
     if __FILE__ == $0
-{: .code .ruby-code}
 
 `__FILE__` е специална променлива, която съдържа името на настоящия
 файл, а `$0` представлява името на файла, нужен за стартирането на

bg/documentation/quickstart/index.md

@@ -26,13 +26,11 @@ Ruby пристига с програмка, наречена IRB ( Interactive
 ^
 
     irb(main):001:0>
-{: .code .ruby-code}
 
 Напишете : `"Hello World"`
 
     irb(main):001:0> "Hello World"
     => "Hello World"
-{: .code .ruby-code}
 
 ## Ruby току що ви се подчини !
 
@@ -44,7 +42,6 @@ Ruby пристига с програмка, наречена IRB ( Interactive
     irb(main):002:0> puts "Hello World"
     Hello World
     => nil
-{: .code .ruby-code}
 
 `puts` е метод, който позволява да отпечатате израз/текст/низ в Ruby. А
 какво тогава означава `=> nil`? Това е резултата от изпълнения израз.
@@ -56,24 +53,20 @@ Ruby пристига с програмка, наречена IRB ( Interactive
 
     irb(main):003:0> 3+2
     => 5
-{: .code .ruby-code}
 
 Дотук добре, нека пробваме умножение и вдигане на квадрат:
 
     irb(main):004:0> 3*2
     => 6
-{: .code .ruby-code}
 
     irb(main):005:0> 3**2
     => 9
-{: .code .ruby-code}
 
 В Ruby метода `**` е начин да повдигаме на степен. Следва пример с
 намиране на корен:
 
     irb(main):006:0> Math.sqrt(9)
     => 3.0
-{: .code .ruby-code}
 
 Резултатът е верен, но какво значи Math.sqrt ? И по-точно, какво значи
 `Math`?
@@ -102,7 +95,6 @@ Ruby пристига с програмка, наречена IRB ( Interactive
     irb(main):008:0> b = 4 ** 2
     => 16
     irb(main):009:0> Math.sqrt(a+b) => 5.0
-{: .code .ruby-code}
 
 Леснотата на писане на калкулатора ни отклони от кода в началото –
 изписването на “Hello World”. За това, нека [прехвърлим отново фокуса си

bg/documentation/ruby-from-other-languages/index.md

@@ -7,14 +7,12 @@ lang: bg
  Когато за първи път се сблъскате с код писан на Ruby е вероятно да ви напомни на езици за програмиране, които вече ползвате. Това е направено с цел. Много от синтаксиса е заимстван от Perl, Python и Java (както от други езици), за това научаването на Ruby би било много по-лесно. Този страница е разделена на две секции. Първата е обобщение на нещата, които ще видите от езика \_X\_ в Ruby. Втората секция е посветена на някои от основните принципи на езика. h2. Какво да очакваме \* [Oт C/C++ към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-c-and-c-/) \* [Oт Java към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-java/) \* [Oт Perl към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-perl/) \* [Oт PHP към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-php/) \* [Oт Python към Ruby](/bg/documentation/ruby-from-other-languages/to-ruby-from-python/) h2. Важни неща в езика Това са някои насоки за нещата, с които ще се запознаете при изучаването на Ruby. h3. Итерация Две от нещата, с които може би не сте се сблъсквали са \"блоковете\" и итераторите. Вместо да използваме цикъл с индекс ( както в C, C++ или в ранните версии на 1.5 Java), итерацията на списък (в Perl <tt>for (@a) \{...}</tt> или в Python <tt>for i in aList: ...</tt>) може да се осъществи с : <notextile markdown="1">    some_list.each do |this_item|
       # операции за всеки елемент this_item.
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
  За повече информация относно @each@ (и неговите приятели @collect@, @find@, @inject@, @sort@ и т.н.) можете да прочетете с командата @ri Enumerable@ (и <tt>ri Enumerable#*име\_на\_метод*</tt>). h3. Всичко има стойност Няма разлика между expression и statement. Всичко има стойност, дори и тя да бъде \*nil\*: <notextile markdown="1">    x = 10
     y = 11
     z = if x  true
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -23,7 +21,6 @@ lang: bg
     irb(main):002:0> "george".object_id == "george".object_id
     => false
     irb(main):003:0>
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -34,15 +31,13 @@ lang: bg
     MyClass = Class.new do
       attr_accessor :instance_var
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
  h3. Променливи константи Константите всъщност не са константи. Ако промените съдържанието на съществуваща константа ще получите предупреждение, но това няма да наруши изпълнението на програмата. Това не значи, че трябва да предефинирате константите. h3. Конвенции при наименуването Ruby ни \"принуждава\" да ползваме някои конвенции при наименуването. Ако идентификаторът започва с главна буква, той е константа. Ако започва с $, той е глобална променлива. Ако започва с `@` той е променлива на инстанцията, а с `@@` се именоват клас променливите. Въпреки това може да ползваме главна буква за името на метод, въпреки, че това може да доведе до объркване: <notextile markdown="1">    Constant = 10
     def Constant
       11
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -51,7 +46,6 @@ lang: bg
     end
     some_keyword_params( :param_one => 10, :param_two => 42 )
     # => {:param_one=>10, :param_two=>42}
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -60,7 +54,6 @@ lang: bg
       print "0 is true"
     else:
       print "0 is false"
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -70,7 +63,6 @@ lang: bg
     else
       puts "0 is false"
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -79,7 +71,6 @@ lang: bg
       def a_method; true; end
       def another_method; false; end
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -92,7 +83,6 @@ lang: bg
       # another_method is private
       def another_method; false; end
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -133,7 +123,6 @@ lang: bg
             from (irb):25
             from :0
     irb(main):026:0></0x342784></0x342784></0x34ab50>
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -147,7 +136,6 @@ lang: bg
     # 14 hours from 00:00 January 1st
     # (aka when you finally wake up ;)
     Time.mktime(2006, 01, 01) + 14.hours # => Sun Jan 01 14:00:00
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -168,7 +156,6 @@ lang: bg
     # Other objects are not affected
     other_car = Car.new
     other_car.inspect # => Cheap car
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -182,7 +169,6 @@ lang: bg
     __ :a, :b, 10
     # => Method __ was called, but not found. It has these
     # arguments: a, b, 10
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -192,7 +178,6 @@ lang: bg
     1.+(2)
     # Which is the same as this:
     1.send "+", 2
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -203,13 +188,11 @@ lang: bg
     adder = block { |a, b| a + b }
     # adder is now a Proc object
     adder.class # => Proc
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
  Можем да създаваме блокове извън извиквания към методи чрез Proc.new или чрез метода `lambda`. Впрочем, методите са обекти: <notextile markdown="1">    method(:puts).call "puts is an object!"
     # => puts is an object!
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>
 
@@ -219,7 +202,6 @@ lang: bg
         self - other
       end
     end
-{: .code .ruby-code}
 
 </notextile>